През юни 2022 г. Румен Радев остро критикува Кирил Петков за начина, по който правителството му работи по френското предложение за Северна Македония. Президентът обвини премиера, че внася чуждо предложение, без да заяви ясна българска позиция, и го нарече „куриер“.

Четири години по-късно българското външно министерство потвърждава, че няма да предоговаря условията пред Скопие. Става дума за европейската рамка, оформена през 2022 г. — същата, около която се разгоря политическият конфликт между Радев и правителството на Петков.

Какво ще прочетете

• Какво заяви външният министър Велислава Петрова на 9 октомври 2026 г.

• С какви думи Румен Радев атакува Кирил Петков през юни 2022 г.

• Какво реши българският парламент и какво прие Европейският съюз.

• Защо днешната защита на условията поставя въпроса за политическата последователност.

България няма да предоговаря условията пред Скопие

На 9 октомври 2026 г. външният министър Велислава Петрова заяви в парламента, че България не участва в консултации за предоговаряне на ангажиментите, поети от Северна Македония по пътя ѝ към членство в Европейския съюз. Тя отговори на въпрос на депутата от „Възраждане“ Ангел Георгиев.

Позицията на София е, че няма необходимост от нови преговори за промяна на условията и че подобен подход е неприемлив. Петрова отхвърли и възможността конституционните промени в Северна Македония да бъдат приети с отложено действие.

Основното изискване остава вписването на българите в конституцията на Северна Македония, така че те да получат равни права с останалите общности в страната. Според българската позиция това е условие за реалното отваряне на преговорите за членство в ЕС.

Така днешното послание е недвусмислено: България няма да отстъпва от договорената европейска рамка и няма да приеме тя да бъде променяна по искане на Скопие.

„Той не е куриер, а премиер“ — атаката на Радев срещу Петков

На 18 юни 2022 г., когато френското предложение за Северна Македония беше в центъра на политическия спор в София, Румен Радев отправи остра критика към тогавашния министър-председател Кирил Петков. Президентът заяви:

Няколко дни по-късно, на 25 юни, след решението на Народното събрание, Радев продължи критиките си. Той заяви, че предложението съдържа голяма част от основните български изисквания, но е можело да бъде по-успешно, ако политиците бяха отделили повече внимание на процеса. Президентът нарече парламентарния вот „празен чек“ за нещо, с което според него мнозина депутати не са успели да се запознаят.

Какво всъщност беше решено през 2022 г.?

На 24 юни 2022 г. Народното събрание прие решение, което очерта условията за българската подкрепа за европейската интеграция на Северна Македония. Сред ключовите изисквания бяха вписването на българите в конституцията и изпълнението на ангажиментите по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.

След това процесът продължи на европейско равнище. На 18 юли 2022 г. Съветът на ЕС одобри преговорната рамка, а на 19 юли започна началният етап на преговорния процес със Северна Македония.

Следователно рамката не е еднолично решение на Кирил Петков. Тя е резултат от европейски процес, френското председателство, решение на българския парламент и последващо одобрение от Съвета на ЕС. Но политическият спор през юни 2022 г. се водеше и за ролята на правителството на Петков в този процес — и за това дали то защитава достатъчно ясно българските интереси.

Условията остават. А какво стана с политическите обвинения?

Днешната позиция на външното министерство не означава автоматично, че всяко действие на правителството на Петков през 2022 г. е било безупречно. Но показва, че основният принцип, който България защитава сега — отказът от предоговаряне и настояването за конституционни промени в Северна Македония — остава част от европейската рамка, оформена тогава.

И тук е неудобният политически въпрос. През 2022 г. Радев обвиняваше Петков, че внася френско предложение, без да заяви собствена позиция, и го атакуваше с определението „куриер“. Днес българската власт защитава условията, заложени в същия европейски процес, макар това да не означава, че всички участници са имали еднакви позиции за начина, по който той трябва да бъде проведен.

Условията към Северна Македония остават. Политическите роли обаче се сменят — а вчерашният „куриер“ се оказва премиерът, по чието време беше придвижена рамката, която днес България продължава да защитава.