Парламентът днес: цените са високи, но обяснението е различно

Темата за цените отново влезе в парламента на 2 октомври. По време на блицконтрола Румен Радев трябваше да отговаря за мерките на кабинета срещу поскъпването и за отражението му върху домакинствата и бизнеса.

По отношение на храните премиерът беше категоричен:

„Нашата цел е да овладеем ръста, да спрем тенденцията за нарастване на цените. Никога не сме казвали, че ще намалим цените на хранителните стоки.“

Така днешната позиция е ясно формулирана: не поевтиняване, а ограничаване на поскъпването.

За горивата Радев даде друга защита на кабинета. Той призна, че цените са се повишили, но заяви, че това не е само български проблем и че въпреки ръста нашите цени са „едни от най-ниските в Европа“, като според него пред България е само Малта.

Така в един и същи парламентарен ден получихме две различни защити на цените.

При храните: не сме обещавали да ги намалим.

При горивата: да, поскъпнали са, но остават сред най-ниските в Европа.

И точно тук си струва да върнем лентата назад.

Защото политическите изказвания имат една неприятна особеност — понякога старите им версии се оказват още в архива.

Какво беше казано и какво се обяснява днес?

Разликите между заявените цели и днешното обяснение изглеждат така:

Май: „справедливи цени“

На 14 май Министерският съвет публикува официално съобщение под заглавието:

„Поставяме началото на открит и конструктивен диалог за справедливи цени и цялостна стратегия по отношение на храните“.

В него Радев говори за продължаващ ръст на цените на храните и намаляваща покупателна способност.

Премиерът заявява:

„...за да имаме справедливи цени в магазините...“

и добавя:

„Длъжни сме да постигнем резултат в името на българските граждани...“

В същото време той подчертава, че държавата няма да се намесва пряко на пазара, а ще разчита на регулации, контрол и мерки срещу нелоялните търговски практики.

Тоест през май правителството не казва: „Утре всички цени падат“.

Но казва нещо друго — че проблемът е негов приоритет и че трябва да бъде постигнат резултат за потребителите.

Юни: „Кошница с грижа“ и конкретните 15 процента

Само няколко седмици по-късно вече има конкретна инициатива.

На 8 юни правителството и търговски вериги стартират „Кошница с грижа“.

Официалните условия са ясни: всяка участваща в инициативата верига включва минимум 30 основни продукта, за които се предоставя отстъпка от най-малко 15% спрямо редовната продажна цена, или се поддържат стабилни и контролирани цени. Участието е доброволно, а ангажиментът е за минимум шест месеца.

Не става дума за 15% поевтиняване на всички хранителни стоки в страната.

Става дума за конкретни продукти в рамките на конкретна инициатива.

Инициативата не остава само на хартия. През август например БТА съобщава, че само в „Кауфланд“ от началото на кампанията са закупени близо 6 милиона основни хранителни продукта, като намалението от 15% обхваща 30 продукта.

Следователно има реална кампания и реални намаления.

Но те не могат автоматично да бъдат превърнати в твърдение, че всички храни са поевтинели с 15%.

Септември: целта вече е друга

На 8 септември Радев обяснява:

„От самото поемане на властта ясно заявихме, че нашата цел не е да намаляваме цените, а да спрем темпа на покачването им.“

Според него тенденцията на непрекъснато нарастване на цените на хранителните стоки е пречупена.

През септември акцентът вече е върху спирането на темпа на покачване, а не върху намаляването на цените.

Това е икономически различна цел.

Ако една стока е поскъпнала от 10 на 11 лева, а след това цената остане 11 лева, тя не е поевтиняла.

Просто е спряла да поскъпва.

Понякога разликата между двете се усеща най-добре на касата.

Горивата: от „най-ниските“ до „едни от най-ниските“

При горивата историята е още по-интересна.

През януари 2023 г. Радев представя цените на горивата като един от резултатите, с които служебното правителство може да се похвали. Тогава той сравнява положението при поемането на властта с последвалия спад и говори за „най-ниските цени в Европа“.

Днешната формулировка е малко по-различна.

На 2 октомври 2026 г. Радев казва, че цените са скочили, но българските цени остават „едни от най-ниските в Европа“, като според него пред България е само Малта.

Разликата между „най-ниските“ и „едни от най-ниските“ е само няколко думи.

Но при горивата и няколко стотинки имат значение.

Какво всъщност се променя?

Ако се съберат изказванията от последните месеци, се вижда една любопитна последователност.

През май говоренето е за справедливи цени и резултат.

През юни идва конкретна инициатива с минимум 15% отстъпка за определени продукти.

През септември целта вече е да се спре темпът на поскъпване.

На 2 октомври Радев заявява, че никога не е обещавано намаляване на цените на храните.

При горивата пък днешната защита не е, че цените не са се увеличили. Напротив — Радев признава ръста. Аргументът е, че въпреки него България остава сред държавите с най-ниски цени в Европа.

Така разговорът постепенно се премества от въпроса:

„Ще паднат ли цените?“

към въпроса:

„С колко по-бавно ще растат?“

А после към:

„Добре, че са по-ниски от другите.“

И това вече е съвсем различна аритметика.

Цената и обяснението не са едно и също

Инициативата „Кошница с грижа“ може да има реален ефект за хората, които купуват включените продукти.

Правителството може да отчита успех, ако ръстът на цените се забавя.

България може едновременно с това да има по-ниски цени на горивата от други европейски държави.

Всички тези неща могат да бъдат верни едновременно.

Но нито едно от тях не превръща автоматично по-високата цена в по-ниска.

Затова въпросът не е само какво показва днешният етикет.

Въпросът е и какво беше казано, когато този етикет още беше бъдеще.

Защото политическите обещания имат една особеност: когато са произнесени, звучат в бъдеще време. Когато дойде сметката, вече са в минало.

А архивът, за разлика от цените, не се променя на промоция.