Банките поискаха 33% данък „свръхпечалба“ да отпадне

Днес Асоциацията на банките в България (АББ) излезе с първата си публична позиция след предложението на правителството за еднократно допълнително облагане на определени сектори през 2027 г.

Позицията е категорична: банковият сектор не подкрепя предложеното свръхоблагане и настоява то да не бъде приемано. Според АББ няма достатъчно обосновано доказателство, че става дума за „свръхпечалба“, а мярката поставя въпроси както за икономическите последици, така и за равнопоставеността и правната сигурност.

Така към вече започналия спор между правителството и БНБ се добавя и официалната позиция на самия банков сектор.

Как се стигна до предложението за 33% данък

Правителството предлага през 2027 г. да бъде въведен еднократен допълнителен данък от 33% върху определена „свръхпечалба“ на предприятия от няколко сектора.

За референтна стойност се използва средната печалба на конкретното предприятие за периода 2020–2025 г., увеличена с 20%. Разликата над тази стойност се облага с 33%. Тоест не става дума за 33% данък върху цялата печалба на банката.

Подробно за формулата, включените сектори и въпроса защо „Лукойл“ и хазартът остават извън схемата вече писахме в:

„33% данък „свръхпечалба“: защо „Лукойл“ и хазартът останаха извън сметката?“

Банките: ръстът на печалбата не означава „свръхпечалба“

Това е един от основните аргументи на АББ.

Банковият сектор не отрича, че печалбите са нараснали. Спорът е как се определя дали този ръст представлява извънредна печалба, която трябва да бъде облагана допълнително.

Според АББ само сравнението на номиналните печалби между отделни години не отчита размера на банковия бизнес, вложения капитал, поетия риск, инвестициите и ефективността.

Това е съществената разлика между двете позиции.

Правителството гледа на големия ръст на печалбата като на основание за допълнително облагане. Самите банки казват, че трябва да се разглежда не само колко е печалбата, а при какъв размер на бизнеса и капитала е постигната.

Защо банките оспорват периода 2020–2025 г.

Именно тук се появява един от най-важните въпроси.

Референтният период започва през 2020 г. — година на пандемията, когато икономическата активност е силно засегната. Следват 2021 г., 2022 г. с резки промени на финансовите пазари, инфлационният и енергийният шок и след това промяната на лихвената среда.

БНБ също посочи този проблем в становището на управителя Димитър Радев от 25 септември. Според него включването на кризисната 2020 г. в средната стойност може да направи последвалото възстановяване да изглежда като „свръхпечалба“.

АББ поставя сходен въпрос: ако началната база е необичайно ниска, тогава математическият резултат може да изглежда много по-голям, отколкото би бил при друг сравнителен период.

Именно затова спорът не е само за 33%, а и за това върху каква база ще се изчисляват тези 33%.

БНБ предупреди: сметката не свършва с приходите в бюджета

Управителят на БНБ Димитър Радев постави въпроса по-широко.

Според него текущата печалба на банките не е просто сума, която може да бъде извадена от системата. Част от нея служи за поддържане на капитала и устойчивостта на банките при бъдещи шокове.

Затова според БНБ определянето на „свръхпечалба“ е по-сложно от механичното сравнение на две счетоводни величини.

В отделен материал вече разгледахме подробно позицията на БНБ и последвалия спор между гуверньора Димитър Радев и финансовия министър Гълъб Донев.

Финансовият министър: 588% ръст на печалбата не е нормален

Днес Гълъб Донев отново защити предложението.

В интервю за NOVA той заяви, че през последните пет години банковите печалби са нараснали с 588%, което според него не е нормален ръст и представлява „свръхпечалба“.

Министърът отхвърли и предположението, че допълнителният данък автоматично ще доведе до увеличение на лихвите по кредитите.

Донев заяви още, че предупреждението на Димитър Радев е позиция на управителя на БНБ, а не колективно становище на Управителния съвет на централната банка. Той посочи, че предстои среща с гуверньора.

Тук е важно разграничението: Донев защитава предложението на правителството, докато БНБ поставя въпроси за възможните последствия от него.

Сега и банките влизат официално в спора

С днешната позиция картината вече е различна.

Има три отделни позиции:

Правителството: банковите печалби са нараснали извънредно и част от този резултат може да бъде допълнително обложен.

БНБ: необходимо е да се оцени не само бюджетният приход, но и влиянието върху финансовото посредничество, капитала, кредитирането и икономиката.

Асоциацията на банките: не е доказано, че става дума за свръхпечалба, а предложената методика и допълнителното облагане създават икономически и правни проблеми.

Това вече е спор не само между две институции, а между правителството, централната банка и представителната организация на банковия сектор.

Банките предупреждават за ефект върху кредитите и клиентите

АББ предупреждава, че допълнителното облагане може да намали способността на банките да финансират икономиката и да доведе до по-неблагоприятни условия за клиентите. Асоциацията свързва мярката и с възможно ограничаване на кредитирането и икономическата активност.

Това обаче са предупреждения за възможни последствия, а не вече настъпили факти.

И тук има важно разминаване с позицията на финансовия министър.

Донев не очаква банките да компенсират данъка чрез повишаване на лихвите и посочва, че кредитите се финансират основно чрез депозитите и други източници, а не директно от счетоводната печалба.

Следователно въпросът тепърва трябва да бъде проверен с конкретни данни за поведението на банките, ако мярката бъде въведена.

Има ли риск данъкът да оскъпи финансирането на държавата?

АББ поставя и още един въпрос — за държавните ценни книжа.

Банките са сред големите участници на пазара на държавен дълг. Според публикуваните данни към 31 юли 2026 г. държавните дългови ценни книжа в балансите на банките са за около 22,6 млрд. евро.

Оттук идва предупреждението на банковата асоциация, че отслабването на капиталовата позиция или промяна в поведението на банките може да има отражение и върху финансирането на държавата.

Това е особено важен въпрос на фона на голямото ново дългово финансиране, за което вече писахме в Econominews.

Какво всъщност стои зад спора за „свръхпечалбата“

На практика спорът има две различни части.

Първата е проста:

Колко печелят банките?

Втората е много по-важна:

Коя част от тази печалба действително може да бъде определена като извънредна и върху каква база?

Правителството посочва ръста на банковите печалби като аргумент за мярката. БНБ и АББ обръщат внимание, че при оценката трябва да се вземат предвид капиталът, размерът на бизнеса, рискът, икономическата среда и необичайните години в избрания период.

Именно тук е същинският спор.

Не дали банките печелят повече.

А дали начинът, по който се изчислява „повече“, доказва наличието на свръхпечалба.

33% данъкът е част от по-голямата данъчна сметка за 2027 г.

Допълнителното облагане на свръхпечалбата не е единствената мярка в предложения пакет за 2027 г.

Както вече показахме в материала „От „няма да пипаме данъците“ до 7%: правителството на Радев вдига и „данък уикенд“, правителството предлага и други промени, насочени към увеличаване на приходите.

Това разграничение е важно: 1,4 млрд. евро не е сумата, която ще бъде събрана само от банките.

Именно затова в новата статия не трябва да смесваме общия ефект от данъчния пакет с конкретния приход от 33-процентното облагане.

От предложението до днешния спор

Само за няколко дни една бюджетна мярка се превърна в спор за начина, по който държавата определя „свръхпечалбата“.

Първо дойде предложението за 33% допълнително облагане.

След това БНБ постави въпроса за икономическите последствия и за начина, по който е избрана сравнителната база.

Финансовият министър защити мярката и отхвърли очакванията за автоматично поскъпване на кредитите.

А днес Асоциацията на банките в България официално поиска предложението да отпадне.

Така спорът вече не е само:

„Колко пари ще влязат в бюджета?“

Въпросите са и други:

Как е избран периодът 2020–2025 г.?
Защо точно тази печалба се определя като „свръхпечалба“?
Какъв ще бъде реалният ефект върху банките, кредитите и икономиката?
И ще бъде ли публикувана достатъчно подробна сметка, за да може обществото да провери методиката?

Точно отговорите на тези въпроси ще покажат какво всъщност стои зад 33-процентния данък.