33% върху „свръхпечалбата“ – но само за избрани сектори

Правителството предлага през 2027 г. да бъде въведен еднократен допълнителен данък от 33% върху свръхпечалбата на определени предприятия.

За тези предприятия като референтна стойност ще се използва средната им печалба за периода 2020–2025 г., увеличена с 20%.

Разликата между данъчната печалба за 2027 г. и така определената референтна стойност ще се облага с 33%.

Важно уточнение е, че няма да се изчислява една обща средна печалба за целия сектор. Всяко предприятие ще определя своята референтна стойност според собствената си история. Това е изрично уточнено от Министерството на финансите. 

Мярката е предвидена за печалбите за 2027 г.

На пръв поглед формулата изглежда ясна.

По-интересният въпрос обаче е друг:

Защо точно тези сектори са избрани, а други големи отрасли остават извън списъка?

Кои са вътре и кои са извън новия данък?

Според Министерството на финансите избраните сектори формират около 60% от свръхпечалбата във всички икономически сектори. 

И точно тук започва големият въпрос:

Кои са останалите 40% и защо част от тях не са включени?

Как държавата избра тези сектори?

Министерството на финансите посочва, че е направен анализ на икономическите сектори на базата на информацията, с която разполага НАП.

Според представените от Министерството данни най-големите свръхпечалби са концентрирани именно в избраните сектори. Правителството посочва още, че част от печалбите в тези отрасли не се реинвестират, а се разпределят като дивиденти към акционери и чуждестранни дружества майки. 

Това е обяснението на финансовото министерство.

Но остава един съвсем конкретен въпрос:

Къде са числата?

Ако НАП разполага с данни за всички икономически сектори, би трябвало да може да се покаже:

• каква е печалбата по сектори;
• каква е изчислената свръхпечалба;
• как са получени тези 60%;
• кои сектори са били анализирани;
• кои са отпаднали;
• колко данък се очаква от всеки включен сектор.

Без тези числа обществото получава крайния списък, но не и цялата сметка зад него.

„Лукойл“ остава извън списъка

Енергетиката е един от естествените въпроси, когато държавата въвежда извънредно облагане на свръхпечалби.

Особено когато става дума за „Лукойл Нефтохим“.

На въпроса защо „Нефтохим“ не е включен, заместник-министърът на финансите Людмила Петкова дава конкретно обяснение.

По думите ѝ печалбите на „Нефтохим“ за 2023 и 2024 г. вече са били облагани със свръхпечалба по време на енергийната криза. Затова според Министерството повторното включване на дружеството в новата схема не би имало ефект. 

Това е официалното обяснение.

Но въпросът не приключва дотук.

Защото през 2026 г. отново стои въпросът как се формират цените на горивата и каква печалба остава по веригата.

Скъпите горива и печалбата на рафинерията – има ли връзка?

Тук трябва да се направи важно разграничение.

Високата цена на горивото на колонката сама по себе си не доказва свръхпечалба на рафинерията.

В крайната цена участват стойността на суровия петрол, рафинирането, транспортът, съхранението, търговските разходи, маржовете, акцизът и ДДС.

Но високите цени са важна част от картината.

Според публикуваните от Евростат данни през август 2026 г. цените на горивата и смазочните материали за личен транспорт в България са били с 34,5% по-високи спрямо август 2025 г. Това е най-големият годишен ръст сред държавите от ЕС. Средният ръст за ЕС е 23,8%. 

При дизела картината също е показателна – между юли и август цената му в България се е увеличила с 13,5%, което е вторият най-голям месечен ръст в ЕС след Чехия с 14,3%. 

Вижте подробния анализ на Econominews за поскъпването на горивата

Това обаче не означава автоматично, че разликата се превръща в печалба на рафинерията.

Именно затова е важен друг факт.

На 25 септември КЗК съобщи, че е поискала от „Лукойл България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ подробни данни за формирането на цените на бензина и дизела по веригата – от доставката на суровия петрол до реализацията на горивата на едро.

Комисията е поискала информация за доставките, разходите, компонентите на цената и методиката за изчисляване на себестойността за периода 1 май – 28 септември 2026 г.

КЗК уточнява, че след анализа на получените данни ще прецени последващите си действия.

Следователно към момента не може да се твърди, че високите цени на горивата доказват свръхпечалба на „Лукойл“.

Но въпросът е напълно основателен:

Ако КЗК все още събира данни, за да установи как се формират цените на горивата, на каква база Министерството на финансите е преценило, че горивният сектор не трябва да бъде включен в новия данък „свръхпечалба“?

Това са два различни анализа, но именно числата от тях могат да дадат много по-пълна картина.

А защо хазартът е извън новия данък?

Другият голям сектор, който липсва от списъка, е хазартът.

Хазартният сектор не е сред изброените от Министерството на финансите сектори, за които се предлага 33% данък върху свръхпечалбата за 2027 г. 

Тук въпросът е конкретен:

Защо хазартът не е включен в еднократния данък върху свръхпечалбата, след като Министерството твърди, че е анализирало икономическите сектори?

Това не означава, че хазартът не се облага по други режими. Министерството на финансите има отделна нормативна рамка за данъчното облагане на хазартната дейност. Но това е различен въпрос от предложения през 2027 г. данък върху свръхпечалбата. 

Тук интересува само едно:

Защо секторът не попада в новата 33-процентна схема?

Ако финансовото министерство разполага с данни за свръхпечалбите по икономически сектори, това е информация, която би могла да даде ясен отговор.

БНБ поставя под въпрос простата сметка при банките

Особено интересна е позицията на БНБ за един от най-големите сектори, включени в новия данък – банковия.

На 25 септември управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че определянето на мярката като данък върху „свръхпечалбата“ не променя факта, че става дума за увеличение на данъчното облагане на банковата дейност.

Според него въпросът дали очакваният фискален ефект компенсира последиците за финансовото посредничество и икономиката изисква повече от счетоводна сметка. 

И тук БНБ поставя конкретен проблем.

Референтният период 2020–2025 г. включва пандемията, необичайно ниските лихви, инфлационния и енергийния шок, а след това и рязката промяна на лихвената среда.

Според БНБ 2020 г. е кризисна година със силно понижена банкова печалба. Ако тази година участва в изчисляването на средната стойност, част от последвалото възстановяване може да бъде представено като „свръхпечалба“. 

Това е важен икономически въпрос:

Може ли резултатът да се промени съществено само заради избора на началната година?

Според БНБ това трябва да бъде анализирано.

Какво казва икономиката за подобен данък?

В учебниците по икономика данъкът върху бизнеса не се разглежда само като:

фирма → плаща данък → държавата получава пари.

Икономическата тежест на данъка може да се разпредели между различни участници според структурата и конкуренцията на съответния пазар.

В зависимост от условията компанията може да намали инвестициите си, да задържи по-малка печалба, да промени цените или да промени разпределението на средствата си.

При банките това може да се отрази върху условията за кредитиране.

При търговските компании може да възникне натиск върху цените и маржовете.

При телекомуникациите може да има отражение върху цените или инвестициите.

Затова въпросът не е само:

„Колко ще събере държавата?“

А и:

„Какво ще бъде поведението на компаниите след въвеждането на данъка?“

Именно това стои и зад предупреждението на БНБ, че ефектът върху финансовото посредничество и икономиката не може да бъде оценен само със счетоводна сметка. 

1,4 млрд. евро повече приходи – но от кого?

Министерството на финансите посочва около 1,4 млрд. евро увеличение на приходите в хазната от целия пакет промени в седем данъчни закона. Това не е приход само от данъка върху свръхпечалбата. 

Точно затова е важно двете неща да не се смесват.

1,4 млрд. евро е ефектът от целия приходен пакет, а не сумата, която ще бъде събрана само чрез 33-процентния данък.

А когато държавата търси допълнителни приходи от свръхпечалби, въпросът остава:

Защо точно тези сектори са избрани?

И още:

Къде в сметката са горивата и хазартът?

Покажете методиката, не само крайния списък

Държавата вече каза кои сектори са избрани.

Следващата стъпка е да покаже как е стигнала до този избор.

Точно тази информация би позволила да се разбере дали изборът на секторите следва еднакъв икономически критерий.

Големият въпрос не е само колко ще събере държавата

Новият данък е представен като временна мярка за печалбите за 2027 г.

Правителството го включва в пакет от приходни мерки, с които цели да осигури необходимите бюджетни приходи и да ограничи дефицита. 

Но когато държавата въвежда извънредно облагане на определени икономически сектори, общественият интерес не се изчерпва с очакваната сума.

Трябва да се види цялата сметка.

Кои сектори са анализирани?

Кои са определени като реализиращи свръхпечалба?

Защо едни попадат в списъка, а други – не?

Защо „Лукойл“ не е включен?

Защо хазартът не е включен?

Как изборът на периода 2020–2025 г. влияе върху резултата?

И колко точно ще плати всеки от включените сектори?

Защото когато става дума за милиарди в бюджета, обяснението „направихме анализ“ е само началото.

Покажете анализа. Покажете методиката. Покажете числата.

Тогава обществото ще може да види не само кой е включен в данъка „свръхпечалба“, но и кой е останал извън него – и защо.