Заплащането на юрисконсултско възнаграждение става едва след окончателното приключване на съдебния процес и само при негативен изход и не оказва влияние върху възможността за подаване на иск или жалба или за упражняване на правото на защита по принцип.    

Сега един напълно смехотворен извод, който е достоен само за мисълта на квалифициран юрисконсулт /с държавни пари според становището на министерство на финансите по същият казус/ който е на държавна служба:

……. „От доводите в искането излиза, че ако юридическо лица или държавна администрация се защитава процесуално от адвокат, то другата страна ще е по-мотивирана да подаде иск/жалба или принципно ще ѝ бъде гарантиран достъпът до съ, ако се представлява процесуално от юрисконсулт или служител с юридическо образование това ще е „демотивиращо” и ограничаващо достъпа до съд.” …………………

Поклон пред този фундаментален извод на държавната юрисконсутска мисъл /въпреки, че по същество проблема не по описания в извода/.

………… Лишаването на страна в процеса от разноски при позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че правоотношението ѝ с процесуалния представител е служебно или трудово, би било в нарушение на правото на защита и на правовата държава, а не обратното, както се твърди в искането.   ……………….

…………… неоснователно е твърдението в искането, че чл. 78, ал. 8 от ГП,К, приложим и към производството по АПК, и чл. 161, ал. 1, изречение 3 от ДОПК поставя в по-благоприятно положение определени субекти – администрации, юридически лица и еднолични търговци, в сравнение с други лица – гражданите и юлидическите лица, които нямат назначени юрисконсулти, като позволяват на тези привилегировани лица да претендират и да им бъдат присъдени разноски, които те не са направили. Доводите, че администрациите, съответно юридическите лица, не правят разходи за юрисконсултите са едностранно изложени и необосновани. Няма експертна дейност, за която да не се правят разходи, особено за квалифицирана юридическа дейност. Разходите за обезпечаване на дейността на съответните служители не се изчерпват само с изплащане на трудово/служебно възнаграждение и осигуровки, а включва и редица материално-технически и административни разходи: за обучения и професионална квалификация, капиталови, режийни разходи, възнаграждения за обща администрация и други непреки разхоци /чл. 2 от Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите по мл. 7а на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им/. Също така, съгласно чл. 32, т. 2 от ГПК процесуални представители в съдебното производство на учреждения, предприятия, юридически лица и еднолични търговци могат да бъдат освен юрисконсултите и други служители с юридическо образование, т. е. лица, които по длъжностна характеристика не следва да осъществяват процесуално представителство, а изпълняват други задължения, което води до допълнителни разходи за съответното учреждение.  ……….

Тук отново няма яснота по няколко риторични въпроса описани в коментар към становището на Министерство на финансите /виж тук/. А и „мотивите” в становищата са доста сходни, като вероятно са писани от един и същ високо квалифициран /с пари присъдени от спечелени дела, а не с бюджетни средства/ юрисконсулт, за да се пести „народната пара”.

………… Разчети за материално-технически и административни разходи не се представят в съдебните заседания, но при изплащане на адвокатското възнаграждение също не се правят разчети как е определена конкретната сума за възнаграждението, а се представят само доказателства, че същата е изплатена, и съдът на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави преценка съобразно конкретното дело дали е прекомерно възнаграждението, или не е.

Това е поредно достижение на високо квалифицираната и на държавна служба юрисконсултска мисъл, която сравнява ябълки с круши опитвайки се да вмени колко са добри нейните ябълки. Важното, което признава все пак е, че при адвокатския хонорар се прилагат доказателства, че хонорара е платен. Най-вероятно адвокатите не правят същите разходи като администрацията за юрисконсултите си за да осигурят адекватна защита, като съществената разлика, е че тя е за тяхна сметка и не разчитат на държавен бюджет които да ги подпомогне; за тези хонорари адвокатите също дължат данъци и осигуровки, докато при администрацията не ясно къде отиват присъдените  възнаграждения след като нейните разходи са били предварително планирани и платени от бюджета.

Автор: Марин Маринов

Парламента узакони на първо четене умишлените закононарушения на Столична община и Центъра за градска мобилност

Стандарт”-на гавра с журналисти

БАНКОВА СТАТИСТИКА

Министерство на банковото благоденствие или Министерство на финансите

Пощенска банка надбяга собствената си глупост

Хотели и туризъм в България !       Държавна администрация  Забележителности в България