Вторник, 20 Ноември 2012 15:21

Депутатите окончателно одобриха облагането с 10% данък на доходите от лихва по депозити на физическите лица

Написана от 
Оценете
(1 глас)

Това е предизвестеният край на поредната „буря в чаша вода”. Много се изписа и изговори от момента, в който Министерство на финансийте (МФ) въведе в публичното пространство своята идея за поредна кръпка на бюджетните приходи. Защо смятам, че проблемът се преекспонира: първо, защото нямаше публично обсъждане в истинския смисъл на думата. По-скоро имаше публично „одумване”, което по никакъв начин не повлия на крайния резултат. Предложението беше прието, такова, каквото е замислено от МФ. Мнозина коментатори видяха в него добър случай да покажат, че все още функционират, давайки противоречиви мнения, без това да има практическа стойност и да доведе до оформяне на някаква смислена обществена теза. По-голямата част от хора на публичните гласове поде рефрена „О, ужас” без да даде смислен анализ, защо застъпва подобна позиция.

 Смятам, че този данък осветява най-малко няколко аспекта на финансовия живот в България. На първо място – пари няма. Подчертано дебело с две линии. МФ прави поредния опит да намери свежи средства за предстоящите предизборни „хляб и зрелища”. Защото избори идват. Второ – МФ още веднъж доказва липсата на смислени идеи за управление на публичните финанси. Подобен сценарий се разигра и с наложения преди около година данък върху застрахователните премии. И там ведомството на г-н Дянков заложи на значителни приходи, но в крайна сметка получения ефект достигна до ок.20 млн. лв. – сума съизмерима с разходите по администриране на самия данък.

В случая с данъка върху лихвите се очаква положителния ефект да бъде ок.120 млн.лв.. Дали тези очаквания ще се сбъднат, само времето може да покаже. На трето място, не може да не се признае, че този данък има и определена компенсаторна функция: той ще компенсира значителните лихвени плащания, които в момента се получават от вложителите в българските банки. Принудени от конюктурата, те предлагат на своите депозанти лихва до 6 и повече процента на годишна основа – цифра за която депозанти от други части на европа могат само да мечтаят. Осреднена лихва по годишна сметка в страните от еврозонатаа достига до ок.1.5%, а за функциониращи икономики извън нея, каквато е напр. полската лихвите „удрят тавана” на 2%. Със своята лихвена политика българските банки се превърнаха в магнит за свободните пари в региона, което доведе до краткосрочна свръхкапитализация. В момента банките буквално „преливат” от пари, но няма как да ги използват за инвестиране. От една страна, защото повечето потенциални кредитополучатели са с влошено финансово здраве т.е. некредитоспособни и от друга, защото значителна част от депозитите са краткосрочни респ. банките не могат да оперират спокойно с тях и трябва да са готови във всеки момент да ги изплатят. Подобна лихвена „миграция” е мотивирала МФ да се насочи към тези средства в желанието си да намереи свежи пари – нещо все по-рядко срещано в реалната икономика. За да сме изцяло обективни трябва да отбележим, че парите имат най-висока стойност само когато са в реалната икономика и със своя оборот допринасят за повишаване на общественото благосъстояние. Парите по депозити са замразени и не са от голяма полза дори на титулярите на тези влогове. В какафонията от гласове „ЗА” и „ПРОТИВ” този данък, бързо се разми един много по-сериозен въпрос – разпределението на депозитите сред населението. Оказа се, че голяма част от тях са свръх концентрирани в ръцете на една малка група вложители  – не повече от 10% от цялото население. Това е най-яркото свидетелство за социалното разслоение и жестоката поляризация на българското общество, разделено на 10% имащи и 90% преживяващи, дали от заплата, дали от друга форма на държавни/корпоративни подаяния. Страхувам се, че този проблем е много по-сериозен от какъвто и да е данък върху депозитите и липсата на адекватно решение ще доведе рано или късно до последици, пред които всяка финансова криза би изглеждала като ученическо сбиване.

Международна новина

Китай ще стане най-голямата икономика в света през 2016, прогнозира в свой доклад Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитиран от Guardian. Още към края на тази година Поднебесната империя ще изпревари икономиките на страните от еврозоната, взети заедно, предрича ОИСР.

Подобна информация на английски език се нарича self-explanatory. Няма какво толкова да се коментира. За маргинални икономики, каквато е българската следствието е само едно – новите финансови господари се преместиха от 10 000 км.в ляво на 10 000 км. в дясно. Моят съвет: учете китайски. В БНБ вече го правят, макар за сега курсовете да са доброволни. Като начало можете да отидете да помагате в най-близкия китайски ресторант в махалата: ще можете да усвоите базовата лексика и да разберете от къде се почва, за да се стигне до статута на „финансов колос”. Безделниченето в мола определено е  „контрапродуктивно” ако използваме терминологията на един бивш БГ президент. А до тогава…

Десислав Данов, DPLO www.dplo.eu

коментар за бюлетина на www.angrysheep.org

Прочетена 3027 пъти Последно променена в Неделя, 17 Март 2013 15:23
Влезте, за да коментирате