Държавният доставчик „Булгаргаз“ е внесъл в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) предложение за цена на природния газ през ноември 2026 г. от 59,08 евро за мегаватчас.

За октомври утвърдената цена е 44,09 евро. Разликата е 14,99 евро за мегаватчас, или приблизително 34%.

Това е едно от най-големите предложени месечни увеличения през годината. Засега обаче то е само искане на дружеството. Окончателното решение предстои да бъде взето от КЕВР в края на октомври.

Посочените цени са без разходите за достъп и пренос, акциз и ДДС. Следователно те не са равни на крайната цена, която плаща всеки потребител.

От януари до ноември: природният газ върви към почти двойна цена

Погледът към цялата година показва, че ноемврийското предложение не е изолиран случай.

Източник: публикуваните регулирани цени на „Булгаргаз“ и заявлението за ноември 2026 г. Всички стойности са без акциз и ДДС.

Ако КЕВР одобри предложението без промяна, цената за ноември ще бъде с 89,7% по-висока от януарската.

Това не означава, че газът е поскъпвал с еднакъв темп всеки месец. Но показва колко значителна е промяната за по-малко от година.

За предприятията и топлофикациите подобно увеличение може да означава съществено по-високи разходи точно преди най-студените месеци.

Международните пазари и доставките: какво обяснява „Булгаргаз“?

В заявлението си дружеството посочва, че предложената цена е приблизително 30% по-ниска от цените на европейските газови пазари.

За ноември са предвидени количества по дългосрочния договор с Азербайджан, доставки през терминала за втечнен природен газ край Александруполис и от Турция, както и добив от газохранилището „Чирен“.

В цената са включени и определени разходи за съхранение на газ.

Това са фактори, които действително могат да влияят върху цената. Международните борси се променят, доставките имат различни условия, а съхранението също струва пари.

Но твърдението, че българската цена е с 30% под европейските, само по себе си не обяснява защо е необходимо увеличение с 34% спрямо октомври.

За такава оценка трябва да се знае какви количества се купуват от всеки източник, на какви цени и какъв е делът на допълнителните разходи.

Именно тук общественият интерес изисква повече конкретика. Не е достатъчно да се посочи, че международните пазари са скъпи. Важно е да се разбере как техните цени се превръщат в предложените 59,08 евро за мегаватчас.

Топлофикациите предупреждават за финансови затруднения

По повод исканото увеличение председателят на Асоциацията на топлофикациите в България Кремен Георгиев предупреди пред БНР, че при одобрение на поскъпването дружествата могат да изпитат сериозни финансови затруднения.

Според него, за да се разплащат с доставчика на газ, някои топлофикации може да бъдат принудени да ограничат ремонтите, което би създало риск за сигурността на топлоснабдяването.

Това е позицията на браншовата организация, а не установен факт, че ремонти вече са спрени.

Предупреждението обаче показва, че последиците от по-скъпия газ могат да излязат извън счетоводните баланси на дружествата.

Ще поскъпнат ли парното, топлата вода и производството?

Увеличение с 34% на цената на природния газ не означава автоматично 34% по-високи сметки за парно или топла вода.

Цените на топлинната енергия се определят по отделен ред, а разходите на топлофикациите не се състоят единствено от природен газ.

По-високата цена на горивото обаче може да увеличи разходите им и да създаде финансов натиск, особено ако не могат веднага да го компенсират с приходите си.

Подобен проблем стои и пред предприятията, които използват природен газ в производството. Част от тях могат да поемат допълнителния разход, а други да потърсят начин да го прехвърлят върху цените на своите продукти.

Дали и в каква степен това ще се случи зависи от конкретния бизнес и неговите договори.

КЕВР има последната дума: колко от поисканото увеличение ще бъде признато?

Регулаторът трябва да разгледа заявлението и да провери предложените разходи.

Има и скорошен пример, че исканията на „Булгаргаз“ не се приемат автоматично. При определянето на октомврийската цена КЕВР не допусна допълнително увеличение от 0,33 евро за мегаватчас, поискано от дружеството.

Сега въпросът е по-сериозен: предложението за ноември е с близо 15 евро над действащата цена.

От КЕВР се очаква не само да определи окончателната стойност, но и да обясни кои разходи я обосновават.

Защото регулаторният контрол има смисъл, когато потребителите могат да разберат защо плащат повече.

Скъпата енергия има обяснения, но кой носи отговорност за цената?

Преди няколко седмици данните на Евростат показаха 34,5% годишно поскъпване на горивата и смазочните материали за личния транспорт в България през август. Разгледахме ги подробно в материала „Горивата в България с най-висок ръст в ЕС – +34,5%. Къде се е скрило правителството?“.

Сега „Булгаргаз“ предлага почти същия процент увеличение, но само спрямо предходния месец. Двата показателя не са пряко сравними — единият е годишно изменение при автомобилните горива, другият е предложена месечна промяна при природния газ.

Съвпадението на числото 34 е повод за ирония, но не и доказателство за общ механизъм на поскъпване.

Сериозният въпрос е друг.

Държавният доставчик има право да поиска цена, която покрива обоснованите му разходи. Регулаторът има задължение да провери тези разходи. А потребителите имат право да знаят как се формира сметката, която в крайна сметка плащат.

Международните пазари могат да обяснят защо газът поскъпва. Но дали предложените 34% са изцяло оправдани, трябва да покажат конкретните разчети и решението на КЕВР.

Иначе скъпата енергия ще продължава да има много обяснения, но твърде малко яснота за онези, които плащат сметката.