Кастелът Димум вероятно датира от I в. от н.е., когато тракийското селище с флотска база прераства в укрепен граничен лагер. Крепостта е претърпявала четири големи вражески нападения и два строителни периода. Керамичните материали от Димум свидетелстват, че теренът му е бил обитаван от славянобългари през ІХ-Х век. Средновековни византийски и български монети маркират наличието му и през Х-ХІV век, а археологическите находки от последния културен пласт показват, че то е съществувало без прекъсване до наши дни благодарение на последните му заселници – павликяните. През годините тук се заселват турци, власи и православни.
Според специалистите чрез малките предмети, намерени тук, може да се предполага, че Димум е най-ранната митница. Тук е била границата между тракийското царство и римската провинция Мизия по времето на първия римски император Октавиан Август. Димум е обявен за паметник с национално значение през 1968 г. Сондажно проучване на терена започва през 1989г., когато е проучена част от укрепителната система на кастела и е разкрит запазен участък от около 60 метра. През кампанията 1990 г. е открита южната кула на западната крепостна порта - порта претория. След прекъсване от 17 години през 2007 г. отново започват редовни разкопки. Сред откритите предмети са бронзова статуетка на богинята Деметра (Изида), бронзова коланна тока, обеца, апликации, стъклени гривни, предмети на домашния бит , медни монети, три различни бронзови фибули, една мраморна екзагия и бронзови монети, датиращи периода – края на III в. -началото на IV в.
Калинките на Пощенска банка заемащи високи постове държат да заявят публично присъствието си
