България след Освобождението – свободна, но не напълно независима

За да разберем значението на 22 септември 1908 г., трябва да се върнем към събитията от 1878 г.

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският предварителен мирен договор, който слага край на Руско-турската война от 1877–1878 г. и предвижда създаването на автономно българско княжество.

Само няколко месеца по-късно Берлинският договор променя решенията от Сан Стефано. С него българските земи са разделени, а Княжество България получава автономен статут, като формално остава васално на Османската империя.

Това означава, че след Освобождението България вече има собствено управление и започва да изгражда свои държавни институции, но международноправният ѝ статут все още не е този на напълно независима държава.

Именно тази формална зависимост остава нерешен въпрос до 1908 г.

Съединението – важна стъпка по пътя към Независимостта

На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Съединението има огромно значение за развитието на българската държавност. То показва способността на българското общество и държавните институции да предприемат самостоятелни политически действия и да защитават постигнатото.

След 1885 г. България продължава да развива своите институции, икономика и международни отношения.

Но въпреки фактическата си самостоятелност страната все още има формален васален статут спрямо Османската империя.

Следващата голяма крачка е обявяването на Независимостта.

Защо 1908 г. се оказва подходящият момент?

В началото на XX век политическата обстановка на Балканите и в Европа се променя.

Османската империя преживява сериозни политически трудности, а отношенията между Великите сили са сложни и напрегнати.

В тази обстановка българското правителство преценява, че се създава подходящ момент за премахване на формалната зависимост от Османската империя.

На 22 септември 1908 г. България предприема тази решителна стъпка.

Тя не идва внезапно. Преди нея страната вече е изградила собствена държавна система и в продължение на десетилетия развива практически самостоятелно своите вътрешни дела.

Затова обявяването на Независимостта представлява превръщането на тази фактическа самостоятелност в пълен държавен суверенитет.

Ролята на Александър Малинов

В подготовката и осъществяването на Независимостта важна роля има правителството на министър-председателя Александър Малинов.

Политическото ръководство на страната предприема необходимите действия за обявяването на Независимостта и последвалото международно уреждане на въпроса.

Историческият акт от 22 септември е резултат от политическо решение, подкрепено от правителството и извършено в благоприятна международна обстановка.

22 септември 1908 г. – историческият ден във Велико Търново

На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд пристига във Велико Търново – старата столица на България.

Изборът на града има силно историческо значение.

Велико Търново е столица на Второто българско царство и символ на средновековната българска държавност. Именно там е извършен един от най-важните политически актове в историята на Третата българска държава.

След богослужението в историческия храм „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяване на Независимостта заедно с министрите от кабинета на министър-председателя Александър Малинов.

С този акт България обявява края на своята васална зависимост от Османската империя.

Фердинанд приема титлата цар на българите.

Така Княжество България се превръща в независимо Българско царство.

Манифестът за обявяване на Независимостта

Манифестът за обявяване на Независимостта е официалният документ, с който е провъзгласена Независимостта на България.

В него се посочва стремежът на българския народ към културен и икономически напредък и се подчертава необходимостта от премахване на пречките пред развитието на страната.

В Манифеста е записано:

„Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък...“

Документът завършва с тържественото провъзгласяване на България за независимо царство.

Последните думи на Манифеста са:

„Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“

Какво всъщност се променя?

Обявяването на Независимостта има конкретно политическо и международноправно значение.

До този момент България е автономно княжество с формален васален статут спрямо Османската империя.

След 22 септември 1908 г. тази зависимост е прекратена.

България вече има статут на независима държава и може да участва в международните отношения като суверенна страна. Министерският съвет определя акта от 1908 г. именно като прекратяване на зависимия статут, наложен от Берлинския договор.

Това означава:

• прекратяване на формалната васална зависимост;
• утвърждаване на пълния държавен суверенитет;
• промяна на статута на България в международните отношения;
• приемане на титлата цар от Фердинанд;
• утвърждаване на България като независимо царство.

Затова Освобождението от 1878 г. и Независимостта от 1908 г. са различни етапи от изграждането на съвременната българска държава.

Как реагират Османската империя и Великите сили?

Обявяването на Независимостта не приключва всички въпроси в самия ден.

След провъзгласяването на Независимостта започват дипломатически действия за уреждане на отношенията с Османската империя и за международното признаване на новия статут на България.

България защитава своето решение чрез активна дипломация.

В крайна сметка Независимостта е призната от Османската империя и Великите сили, с което новият международен статут на България е утвърден.

Това е особено важно, защото обявяването на Независимостта е политически акт, а международното му признаване превръща новия статут в установен международноправен факт.

Защо Велико Търново е избрано за обявяването на Независимостта?

Велико Търново заема особено място в българската история.

Градът е столица на Второто българско царство и символ на българската държавност от Средновековието.

Затова изборът му за място на обявяването на Независимостта има ясно историческо послание.

През 1908 г. България заявява своя пълен суверенитет именно в старата столица.

Историческият храм „Св. Четиридесет мъченици“ се превръща в мястото, свързано непосредствено с прочитането на Манифеста.

Така Велико Търново остава завинаги свързано с един от най-важните моменти в историята на съвременната българска държава.

Независимостта – продължение на българския държавен път

Независимостта от 1908 г. не е изолиран исторически момент.

Тя е част от процес, който може да бъде проследен през няколко ключови събития:

Освобождение → изграждане на Княжество България → Съединение → утвърждаване на българската държавност → Независимост.

След Освобождението през 1878 г. България започва да изгражда собствените си държавни институции.

През 1885 г. Съединението показва способността на страната да предприема самостоятелни политически действия.

През 1908 г. България премахва последната формална зависимост и заявява своя пълен суверенитет.

Така 22 септември се превръща в естествено продължение на процеса на възстановяване и утвърждаване на българската държавност.

Какво е значението на 22 септември за България днес?

Днес 22 септември се отбелязва като Ден на независимостта на България.

Историческото значение на датата е свързано с утвърждаването на България като суверенна държава, която сама определя своята вътрешна и външна политика и участва равноправно в международните отношения.

Празникът е повод да си припомним не само самия акт от 1908 г., но и целия път, който води до него.

Историята показва, че държавността не се изгражда с едно единствено събитие. Тя се създава постепенно чрез институции, политически решения, дипломатически действия и отстояване на държавния суверенитет.

22 септември 1908 г. – денят, в който България заявява своята независимост

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново България обявява своята Независимост.

В историческия храм „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяване на Независимостта заедно с министрите от правителството на Александър Малинов. С този акт България прекратява формалната си васална зависимост от Османската империя и се обявява за независимо царство.

Този исторически момент е резултат от дълъг процес, започнал с възстановяването на българската държавност през 1878 г. и продължил със Съединението през 1885 г.

Затова 22 септември не е просто дата в календара.

Той е част от историята на изграждането на съвременна България като самостоятелна и суверенна държава.

А мястото на този акт – старата българска столица Велико Търново – придава на събитието и особено силно историческо значение.

22 септември остава денят, в който България заявява пред света своето право да бъде независима държава.