Какво всъщност означава „справедлива цена“, може ли държавата да изчисли ориентировъчната стойност на храните и къде е границата между защитата на потребителя и намесата в пазара?

Какво ще прочетете в тази статия?

  • Какво предлага правителството на Румен Радев и какво означава идеята за „справедлива стойност“ на храните.
  • Как се формират цените според икономическата теория – ролята на търсенето, предлагането и пазарното равновесие.
  • Може ли да се изчисли ориентировъчна „справедлива стойност“ на сиренето, олиото, хляба и други основни продукти?
  • Какво означава икономически обосновано увеличение на цената и защо това е различно от административно определяне на цена.
  • Какво казва бизнесът и какви критики отправят търговските организации към предложените правила.
  • Какво показват учебниците по икономика за държавната намеса и ценовия механизъм.
  • Какво може да означава новият подход за потребителите – за цените, промоциите, конкуренцията и избора в магазините.
  • И най-важният въпрос: кой и по какви правила трябва да определя кога една цена вече не е икономически обоснована?

 

Докато управляващите определят цените на горивата като все още поносими и говорят за възможни мерки едва при допълнително поскъпване, последните данни на Евростат показват значително по-различна картина при темпа на изменение на цените в България.

На 12 септември председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов заяви пред БНТ, че държавата е готова да реагира, ако цените на горивата станат „непосилни“, но според него „този момент още не е дошъл“. 

Само четири дни по-късно – на 16 септември – премиерът Румен Радев заяви: „В България цените на горивата са едни от най-ниските в Европа“, като същевременно обяви подготовка на мерки за подкрепа на най-уязвимите граждани.

Тези изказвания поставят важен въпрос: как изглежда ситуацията, когато вместо политически оценки погледнем последните сравними данни за всички държави от ЕС?

 

22 септември е една от най-значимите дати в българската история. На този ден през 1908 г. във Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България. С този акт България прекратява формалната си васална зависимост от Османската империя и се утвърждава като независима държава.

Но Независимостта не е просто един ден от календара. Тя е резултат от десетилетия политическо развитие, изграждане на българските държавни институции, защита на националните интереси и благоприятна международна обстановка.

Какво ще прочетете в статията

В тази статия ще проследим:

  • какво представлява България преди 22 септември 1908 г.;
  • защо Освобождението от 1878 г. не означава пълна независимост;
  • какво е значението на Съединението от 1885 г.;
  • каква е международната обстановка през 1908 г.;
  • каква е ролята на княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов;
  • защо историческият акт е извършен във Велико Търново;
  • какво представлява Манифестът за обявяване на Независимостта;
  • как реагират Османската империя и Великите сили;
  • как България получава международно признание;
  • какво се променя след обявяването на Независимостта;
  • защо 22 септември продължава да бъде важна дата за България.

 

За периода комисията отчита 46 наказателни постановления и 9 споразумения. Сред нарушенията са необосновано увеличение на цените и нелоялни търговски практики.

Сред конкретните случаи е санкция от 15 000 евро за голяма хранителна верига с национално присъствие за необосновано повишаване на цените.

Друг санкциониран случай е свързан с мобилен оператор, на който е наложена имуществена санкция от 30 700 евро за повторно неспазване на заповед на КЗП, свързана с нелоялна търговска практика.

Но зад тези числа стои един по-важен въпрос:

Кога едно увеличение на цената е просто поскъпване и кога КЗП може да го приеме за необосновано?