Производството пред КЗК е образувано по самосезиране. Проучването установи, че въпреки конкретните държавнически правомощия, с които са натоварени БЛС, БЗС и БФС, тези съсловни организации не биха могли да бъдат определени като компетентни държавни органи при изготвянето и приемането на разглежданите нормативни административни актове, които създават права и задължения за лица, които не са страни по тези актове. В тази връзка трябва да се има предвид, че неясната нормативната уредба създава правна несигурност за опериращите на съответния пазар предприятия и би могла да бъде бариера за навлизане на нови участници.

Според КЗК, в контекста на избрания модел на функциониране на задължителното здравно осигуряване в страната, при договарянето на условията, обемите и цените при предоставянето на здравните дейности и услуги следва да се осигури участието на всички засегнати страни, спрямо които приетите актове при договарянето с НЗОК ще породят правно действие. Това на първо място включва всички изпълнители на медицинска и стоматологична помощ, вкл. и тези, които не са и не могат да бъдат представлявани от БЛС, съответно БЗС, като например, лечебните заведения от болничната и извънболничната помощ. Освен това, доколкото БФС не би могъл да осъществи договаряне от името на търговците на дребно, които не са магистър-фармацевти, се налага аптеките също да получат представителство на своите интереси при договарянето с НЗОК. По този начин ще се балансират интересите на всички участници на пазара на търговията на дребно с лекарствени продукти. На следващо място, въпреки че здравноосигурените лица се явяват основен източник на финансови средства в системата на здравното осигуряване и краен потребител на всички здравни услуги и лекарствени продукти, финансирани от тази система, те са изключени от ефективния процес на вземане на решения, свързани с договарянето на условията, обемите и цените на съответните медицински дейности и продукти, поради което е необходимо разширяване на тяхното участие.

КЗК счита, че е особено важно в ЗЗО и свързаните с него нормативни актове да се създаде ясна правна уредба, която точно да регламентира механизма на вземане на решенията от страна на компетентните държавни органи в системата на задължителното здравно осигуряване и по недвусмислен начин да уреди ролята на съсловните организации в бранша, като се гарантира, че в процеса на договарянето с НЗОК ще е осигурено надлежно представителство на всички стопански субекти, които са засегнати от административните актове, определящи условия, обеми и цени, задължителни за всички изпълнители на медицинска помощ и аптеките като предприятия, сключили договор с НЗОК. Ясната правна уредба в разглеждания сектор е основна предпоставка за разгръщане на ефективна конкуренция на съответния пазар и повишаване на благосъстоянието на потребителите и обществото като цяло.

 Пълният текст на становището може да прочетете на http://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300041325

Пощенска банка надбяга собствената си глупост *

Успешни банкери или модерният Бай Ганьо в скъп костюм

За какво прокуратурата трябва да провери ръководството на БНБ

Хотели и туризъм в България !       Държавна администрация  Забележителности в България