Задлъжнялост на домакинствата в България: проблемни зони, състояние и динамика
Написана от Марин МариновНационално представително проучване на Института за икономически изследвания при БАН - използваната методология на регистрацията е полустандартизирано интервю по метода „face-to-face“ с обем на извадката от 1000 пълнолетни български граждани. Изследването е проведено в периода 01.08. – 10.09.2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната.
Това е второто по рода си подобно изследване като предишното бе реализирано през 2009 г. от бившия Институт по социология при БАН. По този начин се проследява по-добре динамиката на процесите в системата за кредитиране.
В сравнение с лятото на 2009 г., когато в българската кредитна система се появиха първите симптоми на масовизация на невъзможността на длъжниците да погасяват своите задължения, сега се наблюдават следните тенденции:
През 2013 г. по-малък брой длъжници обслужват почти идентичен обем брутни кредитни задължения и изпитват доста по-сериозни затруднения в обслужването им от длъжниците през 2009 г. Нивата на „лошите кредити“ на домакинствата от около 5-6 през първия изследван период сега са 18-19 на сто. На този етап може да се счита, че опасността от масовизиране на кредитното свръхзадлъжняване на българското население е отминала, но се очертава една сравнително по-малка група от длъжници, при които е налице реално кредитно свръхзадлъжняване.
Съществува отчетлива тенденция за изразено покачване на продължителността на закъсненията при обслужването на кредитните задължения в сравнение с 2009 г. Негативните тенденции са особено изразени при жилищните ипотечни кредити. Около 30% от проблемните кредити са на софийски длъжници. Ярко се откроява ситуацията в областните градове, където се генерират 42% от нередовно обслужваните задължения. Данните от цялостното изследване показват, че кредитирането като цяло спрямо 2009 г. бележи много по-сериозен спад в София, отколкото в областните или в малките градове. Всеки 4-ти проблемен кредит, уловен от изследването, произхожда от малките градове в България.
Изследването констатира силно негативните нагласи на българите към ползването на кредитни продукти. Фактът, че над 58% от респондентите заявяват, че „при никакви условия не биха прибегнали до кредит“, е красноречиво доказателство за недоверието на българските граждани по отношение на кредитирането.
Голямата част от ползвателите на кредити са домакинства, които не разполагат с висок финансов ресурс. Около 1/3 от домакинствата-длъжници декларират наличие на средномесечни суми от порядъка на 600-1000 лв., а доходите на друга 1/3, след приспадането на данъци, осигуровки, кредитни вноски, такси и др., са в диапазона от 1000 до 1500 лв. В голямата си част това са 3 и 4-членни домакинства, в които често има поне един подрастващ под 18 години.
Въпреки, че кредиторите са подобрили чувствително оценката и индивидуализацията на риска и са намалили значително едностранните промени по кредитните споразумения в сравнения с 2009 г., подобни практики все още съществуват и са фактор за изпадане на длъжниците в състояние на неплатежоспособност.
В последните месеци отсъстват реални динамични промени в генералната картина на кредитирането на домакинствата в България. Тенденциите са за продължаващо нарастване на спестяванията на домакинствата, отлагане на потреблението и изплащане на стари кредитни задължения при намаляващ обем на средствата в сключените нови кредитни споразумения. Налице са ясни признаци на забавяне темповете на кредитиране на домакинствата и свиване на пазара на подобни услуги.
Паралелно с негативните нагласи на потенциалните кредитоползватели и намаленото търсене на заеми при сегашните условия, сме свидетели и на завишени изисквания към потенциалните кредитоползватели от страна на кредитиращите институции. Може да се твърди, че кредитирането на домакинствата в България се намира в ситуация на замръзване.
Има основания да се счита, особено на фона на постоянно нарастващите спестявания на населението, че кредитирането все по-малко е фактор за икономически растеж и динамизиране на икономическия живот. Ситуацията е такава, че и кредитори и длъжници имат рационални стратегии, които обаче не намират пресечна точка. В крайна сметка, през призмата на тези две изследвания са уловени два специфични пазарни момента: този на засилено предлагане и търсене на кредити през 2009 г. и настоящият, в който търсенето и предлагането отчетливо се разминават.
Източник: БАН
За какво прокуратурата трябва да провери ръководството на БНБ
Калинките на Пощенска банка заемащи високи постове държат да заявят публично присъствието си
Хотели и туризъм в България ! Държавна администрация Забележителности в България
Последните от Марин Маринов
- Радев и Йотова превръщат България в троянското магаре на Путин срещу ЕС и НАТО
- 83 млн. евро за зелени технологии: кои български фирми могат да получат до 450 000 евро
- Българската икономика расте с 2,6%, но Световната банка вижда проблема: кой ще работи и какво ще произвежда?
- Гълъб Донев от ЗКПЧ до финансов министър: ЕЦБ даде урок по сметки за 33% „свръхпечалба“
- Радев победи олигархията, преди законът да я е открил