„Към настоящия момент във Великобритания има подадени над 7000 заявления, като в 51 места подадените заявления надхвърлят изисквания минимум от 60 за образуване на отделна избирателна секция“, пише Мая Манолова.
И продължава, че „докато за Великобритания съществуват сериозни и реални опасения, че броят на избирателните секции ще е недостатъчен за многобройните избиратели, в други държави ще бъдат служебно разкрити избирателни секции в дипломатически и консулски представителства при нито едно подадено заявление за гласуване и при отсъствието на български общности в тези места (Пхенян, Улан Батор, Рамалла, Триполи, Багдад, Адис Абеба и редица други).“
В този смисъл омбудсманът очаква ЦИК да уважи волята и желанието на нашите сънародници извън страната, изразени в подадените от тях заявления да гласуват в отделни избирателни секции, като реши да се създадат толкова секции, за колкото има подадени изискуемия брой заявления за гласуване.
Вторият казус, за който омбудсманът се обръща към ЦИК е свързан с „опита по административен път ЦИК да неглижира референдума, който трябва да се проведе заедно с изборите за президент и вицепрезидент“. Става въпрос за решението на ЦИК, според което избирателят трябва да заяви изрично желанието си да гласува и в националния референдум.
„Това е в противоречие с демократичните принципи и нарушава гражданските права на гласоподавателите, като не им гарантира пряк достъп до съответната бюлетина“, категорична е Мая Манолова.
Тя допълва, че предоставянето на бюлетина за референдума, само след изрично поискване от страна на гражданина, може да затрудни или даже да осуети участието му в допитването.
Третият казус, за който омбудсманът се обръща към ЦИК е свързан с ограничаване на медиите и на правото на политическите субекти сами и без административна намеса да определят своите медийни партньори.
„ЦИК „дописва“ Изборния кодекс и създава правила, които пряко увреждат медийната свобода, като ограничава участието на регионални медии и онлайн новинарски услуги. Това би се отразило негативно върху правото на гражданите на информация за предстоящите избори и референдум“, пише Манолова.
„Като омбудсман имам резерви и към съдържанието на Решение № 3755-НР от 08.10.2016г. на Централната избирателна комисия, което замени отмененото от Върховния административен съд Решение № 3707-НР от 3 октомври 2016 г. за условията и реда за предоставяне и разходване на средствата за медийни пакети в националния референдум на 6 ноември 2016 г. Не приемам за коректно определението за „медийни услуги“, съдържащо се в новото решение на ЦИК, с което отново се изключват интернет медиите и се заобикаля решението на ВАС“, категорична е в позицията си Мая Манолова.
„Стандарт”-на гавра с журналисти
Министерство на банковото благоденствие или Министерство на финансите
Пощенска банка надбяга собствената си глупост
Схема за измами с кредити в Банка ДСК
